Свидетелства от древността - Naturalis Historia

За съществуването на скъпоценните камъни се знае от хилядолетия. Известно е приложението им в бижутерията и изкуството още от древни времена, а красотата им не спира да ни удивлява и до днес. За тези земни съкровища се е писало и се пише много, но наистина малко са оцелелите от Античността съчинения, в които можем да разберем повече за това как са били възприемани и оценявани преди хиляди години те.

В тази статия ще ви разкажем за едно такова съчинение, което освен, че само по себе си е произведение на изкуството, съдържа и изключително ценна за учените информация, която ни дава представа за една съвсем различна от нашата епоха.

Лапидарите като извори на знанието

До 16. век минералите и скъпоценните камъни били описвани в т.нар. лапидари. Лапидарът е древен документ, в който авторът описвал различните свойства и някои важни характеристики на минералите. Най-ранният запазен такъв документ се съдържа в монументална енциклопедия от 1. век сл. Хр., наречена Naturalis Historia (История на природата), написана от Плиний Стари. Повечето лапидари са написани в проза, но съществуват и такива, които са в стихотворна форма. Те повлияват научната мисъл през Средновековието и представляват богат източник на знания, от който черпят студенти и историци, изучаващи онзи период.

страница от Naturalis Historia
снимка: https://oddsalon.com

Naturalis Historia

Naturalis Historia е една от най-ранните енциклопедии в света и представлява внушителен труд, който включва писания на разнообразни теми като изкуство, астрономия и дори магия. Публикуван е ок. 77г. от н.е. и оттогава започва да се разпространява из Европа. Това е и едно от първите произведения, отпечатани след изобретяването на гутенбергската печатарска преса през 1440г.

Тъй като големината на този труд не позволява едно по-задълбочено разглеждане в рамките на тази статия, ще обърнем внимание само на темата за скъпоценните камъни. Naturalis Historia е най-известното съчинение на Плиний Стари, което представлява широкообхватна енциклопедия на природния свят. Този древен текст е също и най-дългото последователно писание, оцеляло от Римската империя и неговата популярност и разпространение през Средновековието го запазват невредим до днес.

копие на енциклопедията
снимка: https://oddsalon.com/

Кой е Плиний Стари?

Гайо Плинио Втори, познат още като Плиний Стари, се ражда в заможно семейство в Комo, Северна Италия през 23г. сл. Хр. Той е римски сенатор, писател, философ и високопоставен военен командир. За него племенникът му Плиний Млади пише в едно от писмата си:„Щастливец е, според мен, този, комуто боговете са дали силата или да извърши нещо, което си струва да бъде засвидетелствано, или да напише нещо, което си струва да бъде прочетено, а най-голям щастливец от всички е този, който е способен и на двете. Такъв човек беше чичо ми…“

портрет на Плиний Стари от Шейла Тери

снимка: https://sciencephotogallery.com/

Трагична е, за съжаление, смъртта на този римски натуралист. Плиний загива при опустошителното изригване на вулкана Везувий на 24 август 79г. Плиний Млади разказва още как естественото любопитство на чичо му към метеорологичните събития, заедно с желанието му да помага на другите, го е въвлякло в опасност. Именно неговия интерес към природните явления го кара да се доближи до изригващия вулкан с лодка. За съжаление той така и не се връща вкъщи и впоследствие е открит лежейки на брега, починал от задушаващия дим.

Едно древно съчинение, оцеляло и до днес

Naturalis Historia е разделена на 37 книги, а във въведението Плиний казва, че никой друг римски автор не се е захващал с подобен проект и впоследствие никой грък (елин) не се е отнесъл към този труд лекомислено. И наистина, това е едно впечатляващо начинание, което е издържало на изпитанието на времето.

За да разберем отдадеността на авторите към изкуството през онези години, е нужно само да погледнем в детайли този инициал в началото на една от страниците, който инициал изобразява стилизиран елемент, част от зодиака:

богато украсен инициал М

снимка: mediastorehouse

Това издание, редактирано от Джовани Андреа, епископ на Алерия, е публикувано от Николас Дженсън през 1472 г., само две години след като последният създава своята печатница във Венеция. Всъщност, това не е единственият екземпляр, който Дженсън отпечатва – до 1476г. от печат са излезли 1025 копия. Книгата е с размери 29см ширина, 40м дължина и 9 см височина, като включва 716 страници, а подвързията е изработена от телешка кожа.

За металите и скъпоценните камъни

В книги 33-та до 37-ма се разглеждат теми, свързани с минното дело и минералогията, както и с работата с благородни метали (злато и сребро). Плиний описва различните метали като мед, живак, олово и алуминий, както и техните сплави. Освен фактологическата работа, авторът добавя и свои лични коментари в качеството си на философ.

Конкретно в тази част Плиний критикува алчността на хората към жълтия метал и смята за абсурдно използването му за направата на монети. Според него златото притежава уникални качества, които позволяват от него да бъдат изработени много по-фини и изящни предмети на изкуството. А пък за скъпоценните камъни казва, че са тъй удивителни, че е „светотатство“ да бъдат използвани за гравиране.

детайл от илюстрация

снимка: https://oddsalon.com/

В последните две книги Плиний описва различни минерали, основавайки се на трудовете на Теофраст и други древни писатели. Авторът ни удостоява с пленително описание на красотата на скъпоценните камъни: „За мнозина един-единствен скъпоценен камък може да предостави несравним и съвършен възглед за Природата.“ Освен, че се възхищава на великолепието на естествената хубост, Плиний Стари дава няколко примери за различната степен на екстравагантност, която им се приписва.

Любопитен факт е, че генерал Помпей заръчва да се изработи шахматна дъска в чест на неколкократните военни победи на Плиний, която е с приблизителна дължина от 1.20м и ширина 30см, като фигурите до последна са направени с гравирани скъпоценни камъни. Но, както вероятно се досещате, и това произведение на изкуството заспива своя вечен сън под останките на вековния град. Можем само да си представяме нейното изящество и изкусна изработка…

Миниатюра от Андреа да Фиренце

снимка: Britannica

Интересно е разбирането на Плиний за формирането на някои скъпоценни камъни – според неговите описания, кристалите се образуват вследствие на силен студ, който ги втвърдява, което през съвременния научен поглед, звучи шеговито, разбира се. Но такива са били възприятията през онези далечни години. За диамантите пък се казва, че са били познати само на кралете, като освен това Плиний изброява шест техни разновидности, един от които е индийският осмостенен диамант.

За твърдостта на диаманта се е знаело още тогава, като в книгата се споменава, че диамантен прах се е използвал от гравьорите с цел рязане и полиране на други скъпоценни камъни. Плиний отбелязва, че фалшифицирането на скъпоценни камъни не е било рядкост в империята и допълва, че съществува тест, с който може да се провери тяхната автентичност.

Става въпрос за тест чрез одраскване със стоманено острие, като по повърхността на фалшификатите остава белег, за разлика от автентичните скъпоценни камъни. Впечатляващи са знанията на Плиний тук относно твърдостта на минералите, които изпреварват с хилядолетия появата на скалата на Мос.

Книга XXXVII

В първа глава Плиний ни разказва за първото приложение на скъпоценен камък в бижутерията, като то е свързано с древногръцкия мит за Прометей: според легендата камъкът, който бил намерен в Кавказ, бил носен от героя, който го обхванал в желязо и направил на пръстен. Оттогава стойността на скъпоценните камъни се повишила безчетно и някои се считали за толкова ценни, че “никакво човешко богатство не може да ги оцени”.

Друга легенда пък разказва за самоския тиранин Поликрат, който бил толкова богат, че сметнал за достатъчно изкупление да жертва един от своите скъпоценни камъни. И така, той се качил на кораба си и отплавал към вълните, където хвърлил пръстена си. Според легендата голяма риба погълнала бижуто, което за огромна изненада отново се върнало при собственика си, когато рибата била уловена и сготвена в царската кухня. Смята се, че камъкът, който е бил част от пръстена на Поликрат, е сардоникс, като по времето на Плиний Стари той е бил изложен в Храма на Конкорд в Рим.

In Scientia Veritas

Благодарение на любопитството, сръчността и последователния труд на нашите предци, до нас достигат безценните дарове на познанието, които ни помагат да разберем света около нас. Въпреки спорната на места информация в писанията на Плиний и по-конкретно в неговата Naturalis Historia, тези текстове служат като стълбица, по която се изкачват изследователите в следващите векове, за да изградят науката такава, каквато я познаваме днес.

Енциклопедията на Плиний Стари представлява труд, чиято цел надхвърля индивидуалното съществуване на човека и въпреки, че е създадена преди толкова много векове, в нея откриваме основите на много съвременни методи и концепции в различни сфери на познанието.

Източници:

https://www.thecollector.com/pliny-elder-natural-history/
http://www.pompeiin.com/en/Pliny_the_Elder.html
https://hob.gseis.ucla.edu/Spotlights/poutasse.html#:~:text=Naturalis%20Historia%20by%20Pliny%20the%20Elder%2C%20published%20by%20Nicolas%20Jenson%2C%201472
https://en.wikipedia.org/wiki/Natural_History_(Pliny)
https://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0137%3Abook%3D37